След разминавания и спорове: Държавният бюджет за 2026 г. получи почти пълната подкрепа на НСТС

Благодаря на синдикатите и бизнеса за възстановения диалог и за постигнатото в резултат на проведения през последните няколко седмици диалог. Днес, проектът на закон за държавен бюджет за 2026 година да получи почти пълната подкрепа и на синдикатите и на работодателите. 

Петкова изрази позиция, че въздържането на АИКБ по бюджета е нормално. 

Тя припомни постигнатото по втория вариант на бюджет: изключва се увеличаване на вноската за фонд „Пенсии“, отпада увеличението на данък дивидент, отпада въвеждането на т.нар. СУПТО.

Трайно незаетите близо 5500 щатни бройки в държавната администрация ще бъдат съкратени до 2028 година, така че администрацията да бъде оптимизирана и да работи по-успешно, отбеляза Теменужка Петкова.

Тя бе категорична, че бюджетът за 2026 година ще даде възможност на България да влезе спокойно и достойно в еврозоната. 

От своя страна министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов отбеляза единодушието относно бюджета на ДОО. 

Той настоя да не се слага държавната администрация под общ знаменател. 

Два часа след началото на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), няма постигнат пълен консенсус по трите бюджета за 2026 г. – бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и държавния бюджет.

Първо социалните партньори обсъдиха бюджета на НЗОК. Финансовият министър Теменужка Петкова съобщи, че становището на Министерство на финансите (МФ) е в подкрепа на заложения бюджет на НЗОК. 

С изключение на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), всички останали работодателски организации подкрепиха обновения бюджета на Касата. 

"Ние традиционно, а и сега не подкрепяме бюджета на НЗОК", заяви председателят на УС на АИКБ Румен Радев. 

Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров отбеляза: "Сумата намаля с 208 млн. евро след преработката на бюджетите. Ние не виждаме решенията, които този бюджет на Касата би дал, за да може да намерим устойчивото решение с проблема с липсата на персонал. Този проблем не се решава." 

Димитър Манолов, президент на КТ "Подкрепа", посочи, че този бюджет има за какво да бъде критикуван, но "можеше да бъде много по-лош". "Нашето мнението за този бюджет е по-скоро "за"", каза той. 

След това от Надзорния съвет на Националния осигурителен институт (НОИ) представиха параметрите на бюджета на ДОО за 2026 г., където минималната работна заплата е 620,20 евро. 

Социалният министър Борислав Гуцанов съобщи, че проектът на бюджет на ДОО е разработен в пълен синхрон с Министерството на труда и социалната политика (МТСП).  

"МФ подкрепя бюджета на ДОО. Благодаря на колегите и от НОИ, и от МТСП", заяви и министър Петкова. 

Представителите на бизнеса единодушно подкрепиха проекта за бюджет на ДОО за 2026 г. 

Синдикатите също изразиха съгласие. 

Финансовият министър Теменужка Петкова отбеляза, че по време на предходните срещи със социалните партньори са постигнати някои много важни договорености и припомни, че отпадна увеличаването на данъка върху дивидентите от 5 на 10%, отпадна СУПТО, отпадна и увеличаването на пенсионната осигуровка с 2-процентни пункта. Коригирана е и политиката по доходите от 5 на 10% по настояване на синдикатите, обърна внимание тя. 

Още веднъж благодаря за диалога, обърна се към социалните партньори министър Петкова. 

А вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев напомни, че това е първият бюджет на България в евро. 

БСК подкрепиха бюджета, както и от Българската търговско-промишлена палата (БТПП). Бюджетът бе подкрепен също и от КРИБ. От АИКБ се въздържат, предава още БГНЕС.

"България все още остава от най-слабо задлъжнелите страни в ЕС", изтъкна по време на заседанието на Тристранката вицепремиерът Дончев. 

Синдикатите подкрепиха държавния бюджет.

БГНЕС припомня, че в новия проектобюджет за 2026 г., представен от МФ, са направени промени. В новия вариант не фигурира вдигането на данъците и осигуровките, също така орязана е част от програмата за инфраструктурни проекти.  

Ето и мерките, които отпадат в предложения първи бюджет в евро на България:  

Отпада увеличаването на данък "дивидент" от 5% на 10%. 

Отпада увеличението на осигурителната вноска с 2%, което бе предвидено от 1 януари 2026 г. 

Отпада изискването за софтуера СУПТО (Системата за управление на продажбите в търговските обекти). 

Отвързва се определянето на заплатите от автоматичните механизми в сектори като МВР, отбрана и висше образование. Засега обаче минималната заплата остава обвързана със средната и размерът ѝ за догодина остава 620 евро.  

Капиталовата програма, от която се финансират различни инфраструктури проекти ще бъде намалена със 750 милиона евро. 

Много важен акцент в новото предложение е оптимизацията на администрацията с трайно незаетите щатни бройки – 5500 бр., както и че изпълнителната власт си замразява възнагражденията за 2026 г. на нивата от 2025 г., а от 2027 г за нея се прилага общата политика за доходите, както на останалите в публичния сектор, а не обвързана автоматично със средната работна заплата. 

Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 3,0% от БВП през 2026 г., 2,8% от БВП през 2027 г. и 2,4% от БВП през 2028 г. Запазването на нивото на дефицита в рамките на ограниченията гарантира осигуряването на редица разходни политики, обезпечени със съответните приходни мерки. 

Размерът на общите разходи по КФП по годините от периода е съответно 54 051,9 млн. евро през 2026 г., 55 091,2 млн. евро през 2027 г. и 58 007,1 млн. евро през 2028 г. 

През периода 2026-2028 г. се предвижда държавният дълг да достигне съответно до 37,6 млрд. евро (31,3% от БВП) през 2026 г., 43,5 млрд. евро (34,2% от БВП) през 2027 г. и 49,0 млрд. евро (36,6% от БВП) през 2028 г.
Минималният размер на фискалния резерв към 31.12.2026 г. е заложен в размер на 2,4 млрд. евро.